Глава 3

 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.

 Иов, проговаряйки, рече: -

 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.

 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.

 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.

 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.

 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.

 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.

 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;

 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.

 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?

 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?

 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.

 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;

 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;

 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.

 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.

 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,

 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,

 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,

 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища, -

 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?

 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?

 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.

 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.

 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.