| Глава 7 |
1 | Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник? |
2 | Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, |
3 | Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. |
4 | Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори. |
5 | Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее. |
6 | Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. |
7 | Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро. |
8 | Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. |
9 | Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята* няма да възлезе пак; |
10 | Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. |
11 | Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. |
12 | Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? |
13 | Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, |
14 | Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; |
15 | Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. |
16 | Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. |
17 | Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, |
18 | Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? |
19 | До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? |
20 | Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си? |
21 | И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има. |