| Глава 9 |
1 | А Иов в отговор рече: |
2 | Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? |
3 | Ако поиска да се съди с Него, Не може да му отговори за едно от хиляда. |
4 | Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? |
5 | Той премества планините и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. |
6 | Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото и стълбовете й треперят. |
7 | Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. |
8 | Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. |
9 | Той прави съзвездията - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства* на юг. |
10 | Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. |
11 | Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; |
12 | Ако грабна плячка, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? |
13 | Ако Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! |
14 | Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, за да разисквам с Него! |
15 | Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да повярвам, че е послушал гласа ми. |
16 | Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. |
17 | Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. |
18 | Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. |
19 | Ако е дума за силата на мощните; Ето ме! Би казал Той; И ако за съд, би казал: Кой ще Ми определи време да съдя? |
20 | Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. |
21 | Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. |
22 | Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, |
23 | Ако бичът Му убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. |
24 | Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите; Ако не, тогава кой е, който прави това? |
25 | А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; |
26 | Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. |
27 | Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя желанието си, и ще се утеша. |
28 | В ужас съм от всичките си скърби Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; |
29 | Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? |
30 | Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, |
31 | Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. |
32 | Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. |
33 | Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни, |
34 | Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. |
35 | Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така уплашен. |