Глава 29

 И Иов още продължи беседата си като казваше:

 О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

 Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

 Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

 Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

 Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

 Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

 Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

 Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

 Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

 Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

 Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

 Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.

 Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

 Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

 Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

 Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

 Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

 Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

 Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

 За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят* светлостта на лицето ми.

 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.