Глава 31

 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, -

 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, -

 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;)

 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, -

 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия); -

 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; -

 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта* който противникът ми е написал!

 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.