| Глава 41 |
1 | Можеш ли да извлечеш крокодила+ с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? |
2 | Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? |
3 | Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? |
4 | Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? |
5 | Можеш ли игра с него както с птица? Или ще то вържеш ли за забава на момичетата си? |
6 | Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? |
7 | Можеш ли прониза* кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? |
8 | Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече това. |
9 | Ето, надеждата да го хване някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? |
10 | Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? |
11 | Кой Ми е дал по-напред, та да му отплатя? Все що има под цялото небе е Мое. |
12 | Няма да мълча за телесните му части, нито за силата Му. Нито за хубавото му устройство. |
13 | Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти+? |
14 | Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. |
15 | Той се гордее с наредените си люспи, Съединени заедно като че ли плътно запечатани; |
16 | Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях; |
17 | Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. |
18 | Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. |
19 | Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. |
20 | Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне над пламнали тръстики. |
21 | Дишането му запаля въглища. И пламъкът излиза из устата му. |
22 | На врата му обитава сила. И всички заплашени скачат* пред него. |
23 | Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. |
24 | Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. |
25 | Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. |
26 | Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. |
27 | Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. |
28 | Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; |
29 | Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. |
30 | Като остри камъни има по долните му части; Простира като белези от диканя върху тинята; |
31 | Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. |
32 | Оставя подир себе си светла диря, Тъй щото някой би помислил, че бездната е побеляла от старост. |
33 | На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. |
34 | Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове*. |