Глава 132

 (По слав. 131). Песен на възкачванията. Помни, Господи, заради Давида, Всичките му скърби, -

 Как се кле на Господа, И се обрече на Силния Яковов, като каза:

 Непременно няма да вляза в шатъра на къщата си, Нито ще се кача на постланото си легло, -

 Няма да дам сън на очите си, Или дрямка на клепачите си,

 Докато не намеря място за Господа, Обиталище за Силния Яковов.

 Ето, ние чухме, че той бил в Ефрата; Намерихме го в полетата на Яара.

 Нека влезем в скинията Му, Нека се поклоним при подножието Му.

 Стани, Господи, и влез в покоя Си. Ти и ковчега на Твоята сила;

 Свещениците Ти да бъдат облечени с правда, И светиите Ти нека викат радостно.

 Заради слугата Си Давида Недей отблъсква лицето на помазаника Си.

 Господ се кле с вярност на Давида, - И няма да пристъпи думата Си, - Казвайки: От рожбата на тялото ти Ще сложа на престола ти.

 Ако чадата ти опазят Моя завет И Моите свидетелства, на които ще ги науча, То и техните чада ще седят за винаги на престола ти.

 Защото Господ избра Сиона, Благоволи да обитава в него.

 Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах.

 Ще благоволя изобилно храната му! Сиромасите му ще наситя с хляб.

 Ще облека и свещениците му със спасение; И светиите му ще възклицават от радост.

 Там ще направя да изникне рог от Давида; Приготвих светилник за помазаника Си.

 Неприятелят му ще облека със срам; А на него ще блещи короната.