Глава 2

 Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,

 Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,

 Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,

 Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,

 Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.

 Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.

 Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,

 За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.

 Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.

 Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,

 Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,

 За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако, -

 От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината, -

 На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите, -

 Чиито пътища са криви И пътеките им опаки, -

 за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,

 (Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,

 Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите*;

 Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота,) -

 За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.

 Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,

 А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.