Глава 5

 Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

 Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася дума пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, За това, нека бъдат думите ти малко;

 Защото както съновидението произхожда от многото занимание, Така и гласът на безумния от многото думи.

 Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

 По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

 Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред Божия служител (Еврейски: пред ангела), че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

 Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

 Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

 При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

 Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

 Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им, Освен да ги гледат с очите си?

 Сънят на работника е сладък, малко ли ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

 има тежко зло, което видях под слънцето, именно, Богатство пазено от притежателя му за негова му вреда;

 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

 Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

 Още и това е тежко зло, Че, по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

 Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

 Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал и власт да яде от тях, И да взема дела си, и да се весели в труда си, - Това е дар от Бога.

 Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието та сърцето му.