Глава 4

 Казвам още: До тогаз, докато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко,

 но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок.

 Така и ние, когато бяхме малолетни, бяхме поробени под първоначалните учения на света;

 а когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона,

 за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

 И понеже сте синове, Бог изпрати в сърдцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!

 Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.

 Но тогава, когато не познавахте Бога, вие робувахте на ония, които по естество не са богове;

 а сега, когато познахте Бога, или по-добре, като станахте познати от Бога, как се връщате надире към слабите и сиромашки първоначални учения, на които наново желаете да робувате?

 Вие пазите дните, месеците, времената и годините.

 Боя се за вас, да не би напусто да съм се трудил помежду ви.

 Моля ви се, братя, станете като мене, защото и аз станах като вас. Не сте ми сторили никаква неправда,

 но сами знаете, че на първия път ви проповядвах благовестието, вследствие на телесна слабост;

 но пак, това, което ви беше изпитня в моята снага, вие не го презряхте, нито се погнусихте от него, но ме приехте като Божий ангел, като Христа Исуса.

 Тогава, къде е онова ваше самочеститяване? Понеже свидетелствувам за вас, че, че ако беше възможно, очите си бихте извъртели и бихте ми ги дали.

 Прочее, аз неприятел ли ви станах, понеже постъпвам вярно с вас?

 Тия учители ви търсят ревностно не по добър начин; даже те желаят да ви отлъчат от нас, за да търсите тях ревностно.

 Но добре е да бъдете търсени ревностно за това, което е добро, и то на всяко време, а не само, когато се намирам аз между вас.

 Дечица мои, за които съм пак в родилни болки докле се изобрази Христос във вас,

 желал бих да съм сега при вас и да променя гласа си, защото съм в недоумение за вас.

 Кажете ми вие, които желаете да бъдете под закона, не чувате ли що казва законът?

 Защото е писано, че Авраам имаше два сина, един от слугинята и един от свободната;

 но тоя, който бе от слугинята, се роди по плът, а оня, който бе от свободната, по обещание.

 И това е иносказание, защото тия жени представляват два завета, единият от Синайската планина, който ражда чада за робство, и той е Агар.

 А тая Агар представлява планината Синай в Арабия и съответствува на днешния Ерусалим, защото тя е в робство с чадата си.

 А горният Ерусалим е свободен, който е [на всички] майка;

 защото е писано: "Весели се, неплодна, която не раждаш; Възгласи и извикай, ти, която не си била в родилни болки, Защото повече са чедата на самотната, нежели чадата на омъжената".

 А ние, братя, както Исаак, сме чада на обещание.

 Но, както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.

 Обаче, що казва писанието? "Изпъди слугинята и сина й; защо, синът на слугинята няма да наследи със сина на свободната".

 За туй, братя, ние не сме чада на слугиня, а на свободната.