Глава 5

 Защото всеки първосвещеник, като е взет измежду човеците, се поставя да принася дарове и жертви на Бога за греховете на човеците,

 такъв първосвещеник, който може да състрадава с невежите и заблудилите, защото и сам той е обиколен с немощ,

 и за това е длъжен да принася жертва за греховете, както за людете, така и за себе си.

 А както никой не взема на себе си тая почит, освен когато бъде призван от Бога, както бе Аарон,

 така и Христос не присвои на Себе Си славата да стане първосвещеник, а Му я даде Оня, Който Му е казал: "Ти си Мой Син. Аз днес Те родих";

 както и на друго място казва: "Ти си свещеник до века. Според чина Мелхиседеков".

 Тоя Христос в дните и в плътта Си, като принесе в силен вик и със сълзи молитви и молби на Този, Който можеше да го избави от смърт, и като биде послушан поради благоговението Си,

 ако и да беше Син, пак се научи на послушание от това, което пострада,

 и като се усъвършенствува, стана причина за вечно спасение за всички, които Му са послушни,

 наречен от Бога първосвещеник според Мелхиседековия чин.

 Върху това имаме да кажем много неща и мъчни за поясняване, защото сте станали тъпи в слушане.

 Понеже докато вие трябваше до сега, според изтеклото време, и учители да станете, имате нужда да ви учи някой изново най-елементарните начала на Божиите словеса, и достигнахте да имате нужда от мляко, а не от твърда храна.

 Защото всеки, който се храни с мляко, е неопитен в учението за правдата, понеже е младенец;

 а твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.